Пламена_Кръстева (Пламена Кръстева)
11 54
4.10.2019 г., 23:40 ч.

Приказка за вятъра 

  Поезия » Пейзажна
717 1 4

Вятър лунната пътека

с пръсти палави погали,

в пелената водна с лека

ласка огън да разпали.

Сластно младата тръстика

се изви и вплете в здрача,

с румен дъх обагри лика

на брега, склопил клепачи.

Птица жадна се пробуди

и се стрелна към реката,

закипя кръвта ѝ лудо,

залюля копнеж блатата.

Полъх споменът докосна

във покоите му стражни

и тревата суха в росни

шепи сгря с целувка влажна.

Вятърът се сви в уплаха

и тревожен скри се в ято.

Птицата крила размаха

и стопи се в знойно лято.

И луната спря по пътя.

И тръсиката посърна.

И прошепна: „Век  да скътам,

нямам с нищо да отвърна!“

 

© Пламена Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??