Пламена_Кръстева (Пламена Кръстева)
11 54
Oct 4, 2019, 11:40 PM

Приказка за вятъра 

  Poetry » Landscape
592 1 4

Вятър лунната пътека

с пръсти палави погали,

в пелената водна с лека

ласка огън да разпали.

Сластно младата тръстика

се изви и вплете в здрача,

с румен дъх обагри лика

на брега, склопил клепачи.

Птица жадна се пробуди

и се стрелна към реката,

закипя кръвта ѝ лудо,

залюля копнеж блатата.

Полъх споменът докосна

във покоите му стражни

и тревата суха в росни

шепи сгря с целувка влажна.

Вятърът се сви в уплаха

и тревожен скри се в ято.

Птицата крила размаха

и стопи се в знойно лято.

И луната спря по пътя.

И тръсиката посърна.

И прошепна: „Век  да скътам,

нямам с нищо да отвърна!“

 

© Пламена Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??