14.07.2016 г., 17:57

Приказка за Златното дете

930 0 3

Някога, в забравено селце,
се родило Златното дете.
С чудна дарба и с душа богата -
то общувало дори с цветята...
 - Здрасти! Как си, хубаво Лаленце?
 - Радвам се на Слънцето, детенце!...
 - Как се чувстваш, Карамфилче бяло?
 - Ах, сърцето ми е разцъфтяло!...
 - Радостна си, Теменужке мила.
 - Дъщеричка ми се е родила!...
И с дръвчета, птици и зверчета
светло разговаряло Детето.
 - Как живееш, Ябълко зелена?
 - Мисля си - ще стана ли червена...
 - Хей, какво ти е, Кайсийке вкусна?
 - Ох, напуках си едната устна!...
 - Нещо днес намусена е Дрянка.
 - Иска ми се да поспя на сянка...
 - Щъркели, добре дошли сте тук!
 - Май горещо стана ни на юг...
 - Хей, защо така си хукнал, Зайко?
 - Чух, че пукна съчка, мила майко!...
 - Как си днеска, Лисо хитроумна?
 - Нещо любопитно пак ми хрумна...
И растяло Златното дете -
с добродушно, слънчево сърце.
Вдъхвало любов, мечта крилата -
да ценим Природата, Земята!...

 

Марин Тачков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...