Приказка за Златното дете
Някога, в забравено селце,
се родило Златното дете.
С чудна дарба и с душа богата -
то общувало дори с цветята...
- Здрасти! Как си, хубаво Лаленце?
- Радвам се на Слънцето, детенце!...
- Как се чувстваш, Карамфилче бяло?
- Ах, сърцето ми е разцъфтяло!...
- Радостна си, Теменужке мила.
- Дъщеричка ми се е родила!...
И с дръвчета, птици и зверчета
светло разговаряло Детето.
- Как живееш, Ябълко зелена?
- Мисля си - ще стана ли червена...
- Хей, какво ти е, Кайсийке вкусна?
- Ох, напуках си едната устна!...
- Нещо днес намусена е Дрянка.
- Иска ми се да поспя на сянка...
- Щъркели, добре дошли сте тук!
- Май горещо стана ни на юг...
- Хей, защо така си хукнал, Зайко?
- Чух, че пукна съчка, мила майко!...
- Как си днеска, Лисо хитроумна?
- Нещо любопитно пак ми хрумна...
И растяло Златното дете -
с добродушно, слънчево сърце.
Вдъхвало любов, мечта крилата -
да ценим Природата, Земята!...
Марин Тачков
© Марин Тачков All rights reserved.
