4.09.2008 г., 15:15

ПриказкаТА...

1.1K 0 0

Тя беше усмихнато, младо момиче,
което в миг откри любовта.
Откри този, който обича,
както никой друг на света.

Той беше млад и прекрасен. И нежен.
И в ден един откри любовта
в момичето с поглед безбрежен,
като никой друг на света.

И те заживяха. Щастливо.
Сърцата им биеха толкова лудо.
И цвят придобиха дните им сиви.
Свързваше ги най-красивото чудо.

Но в миг един стана черна луната.
А слънцето вече не беше изгарящо.
Обзети от страх се свиха сърцата.
Губеше се чувството - безумно и парещо.

И те поеха през дните на мъката.
Ръцете си впили един в друг от страх.
Не спираха да се борят, да търсят разлъката.
Да вярват, че бъдеще има за тях.

Изведнъж красивите чувства в миг ги напуснаха.
И те попаднаха в черната доба.
Ръцете стиснати бавно се пуснаха,
а страхът във сърцата превърна се в злоба.

Момичето младо неистово плачеше.
Крещеше и удряше своя любим.
Момчето болезнено пред нея се влачеше
и молеше само - "Нека простим!".

Отмина момент. Настана наслада.
Морето беше тихо, красиво.
По-влюбена от всякога двойката млада,
заживяха отново безумно щастливо.

Но в миг един се почерни морето.
Звездите изгубиха целия блясък.
Стана сиво и грозно небето,
граденият свят разруши се със трясък.

Момчето младо неистово плачеше.
Крещеше и блъскаше любимата своя.
Момичето болезнено пред него се влачеше
и кълнеше се в болката - "Завинаги твоя!".

Той й прости. Но от гняв заслепен,
в скандала пореден нещо се случи...
Дойде тежкият, пагубен ден,
в който той каза - "Всичко приключи!".

Тя днес е тъжна, млада жена,
която в болката всичко изгуби.
Той е момчето, платило жестока цена,
за да не може повече да се влюби.

И днес плахо поглеждат очите.
За него е минало красивият рай,
във нея още пулсират мечтите
и тя моли за ново начало в стария край...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...