ПриказкаТА...

Тя беше усмихнато, младо момиче,
което в миг откри любовта.
Откри този, който обича,
както никой друг на света.

Той беше млад и прекрасен. И нежен.
И в ден един откри любовта
в момичето с поглед безбрежен,
като никой друг на света.

И те заживяха. Щастливо.
Сърцата им биеха толкова лудо.
И цвят придобиха дните им сиви.
Свързваше ги най-красивото чудо.

Но в миг един стана черна луната.
А слънцето вече не беше изгарящо.
Обзети от страх се свиха сърцата.
Губеше се чувството - безумно и парещо.

И те поеха през дните на мъката.
Ръцете си впили един в друг от страх.
Не спираха да се борят, да търсят разлъката.
Да вярват, че бъдеще има за тях.

Изведнъж красивите чувства в миг ги напуснаха.
И те попаднаха в черната доба.
Ръцете стиснати бавно се пуснаха,
а страхът във сърцата превърна се в злоба.

Момичето младо неистово плачеше.
Крещеше и удряше своя любим.
Момчето болезнено пред нея се влачеше
и молеше само - "Нека простим!".

Отмина момент. Настана наслада.
Морето беше тихо, красиво.
По-влюбена от всякога двойката млада,
заживяха отново безумно щастливо.

Но в миг един се почерни морето.
Звездите изгубиха целия блясък.
Стана сиво и грозно небето,
граденият свят разруши се със трясък.

Момчето младо неистово плачеше.
Крещеше и блъскаше любимата своя.
Момичето болезнено пред него се влачеше
и кълнеше се в болката - "Завинаги твоя!".

Той й прости. Но от гняв заслепен,
в скандала пореден нещо се случи...
Дойде тежкият, пагубен ден,
в който той каза - "Всичко приключи!".

Тя днес е тъжна, млада жена,
която в болката всичко изгуби.
Той е момчето, платило жестока цена,
за да не може повече да се влюби.

И днес плахо поглеждат очите.
За него е минало красивият рай,
във нея още пулсират мечтите
и тя моли за ново начало в стария край...