1.12.2018 г., 8:45

Приказки за нас - Дилема

776 6 10

На времето в забързания бяг,

в най-важната за всеки дума “Ние”,

се крие онзи тежък впряг,

способен да въздигне, или да убие,

 

вкуса на избора на страст,

с която се посипва всяко изречение.

Дали, щом нужно е, ще спрат

юздите пред погубващото ги значение?

 

Все пак са кожа от плътта на нрав,

способен пътя да пресича

с едно на ум и с две на глас.

Нима възможно е така да се обича?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...