1.12.2018 г., 8:45

Приказки за нас - Дилема

774 6 10

На времето в забързания бяг,

в най-важната за всеки дума “Ние”,

се крие онзи тежък впряг,

способен да въздигне, или да убие,

 

вкуса на избора на страст,

с която се посипва всяко изречение.

Дали, щом нужно е, ще спрат

юздите пред погубващото ги значение?

 

Все пак са кожа от плътта на нрав,

способен пътя да пресича

с едно на ум и с две на глас.

Нима възможно е така да се обича?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...