27.09.2004 г., 13:55

Приказна магия

1.5K 0 2
Любовта е приказна магия,
която стопля моята душа
влюбена съм в тебе-няма да го крия,
за мене ти си сбъдната мечта.

Исках някой мен да ме обича
и ето,че в живота ми навлезе ти,
и каза ми,че твоето сърце на мен се врича
и,че си роб пред моите очи.

Толкова отдавна аз те търся
и радвам се,че те открих сега,
защото с тебе аз разбрах
колко е красива любовта.

Досега не вярвах аз във нея,
защото винаги съм оставала сама,
но ето,че ти се появи
за да ми дадеш цялата си топлина.

Ти каза ми,че ме обичаш
и не искаш от мене ти да си далече,
че постоянно мислиш си за мене
и даже ден без мен не можеш вече.

А аз съм толкова щастлива
знам,че винаги ще бъдеш ти до мен,
а очите ти красиви
всяка нощ ще ме държат във плен.

И моето сърце изгаря
в пламъци необуздани,диви
и тайно нощем на Бога се моля
дните ни да бъдат все така щастливи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се че ти харесва.Всичките ми стихотворения са писани отдавна и знам,че има какво още да се желае.
  • Хареса ми! Това е най-доброто, от всички, твои, по-горе. Бих искала една приятелска препоръка: да се опиташ да казваш нещата още по-синтезирано. Едно стихотворение е стойностно, ако е с по-малко думи, но всяка дума с максимално съдържание. Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...