Вдигна се една вълна,
голяма колкото скала.
Зад татко бързо аз се скрих,
с ръце главата си покрих.
Ама съм един рибар,
рибките ги хващам с чар.
На звънчето дзън-дзън
дърпам чехъл аз навън.
Тате се ухили до забрава.
- При мен тая не минава.
Гледай, сине, риба как ще хвана,
сама ще влезе във капана.
Хвърли лъскава блесна
към голямата вълна.
Дърпа, вади и поглежда,
ококорен вдига вежда.
Какво да види там?
Моят стар хипопотам...
(с обич за Симо)
© Елeна Всички права запазени