Вдигна се една вълна,
голяма колкото скала.
Зад татко бързо аз се скрих,
с ръце главата си покрих.
Ама съм един рибар,
рибките ги хващам с чар.
На звънчето дзън-дзън
дърпам чехъл аз навън.
Тате се ухили до забрава.
- При мен тая не минава.
Гледай, сине, риба как ще хвана,
сама ще влезе във капана.
Хвърли лъскава блесна
към голямата вълна.
Дърпа, вади и поглежда,
ококорен вдига вежда.
Какво да види там?
Моят стар хипопотам...
(с обич за Симо)
© Елeна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ти Мишо!