Вдигна се една вълна,
голяма колкото скала.
Зад татко бързо аз се скрих,
с ръце главата си покрих.
Ама съм един рибар,
рибките ги хващам с чар.
На звънчето дзън-дзън
дърпам чехъл аз навън.
Тате се ухили до забрава.
- При мен тая не минава.
Гледай, сине, риба как ще хвана,
сама ще влезе във капана.
Хвърли лъскава блесна
към голямата вълна.
Дърпа, вади и поглежда,
ококорен вдига вежда.
Какво да види там?
Моят стар хипопотам...
(с обич за Симо)
© Елeна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ти Мишо!