Вдигна се една вълна,
голяма колкото скала.
Зад татко бързо аз се скрих,
с ръце главата си покрих.
Ама съм един рибар,
рибките ги хващам с чар.
На звънчето дзън-дзън
дърпам чехъл аз навън.
Тате се ухили до забрава.
- При мен тая не минава.
Гледай, сине, риба как ще хвана,
сама ще влезе във капана.
Хвърли лъскава блесна
към голямата вълна.
Дърпа, вади и поглежда,
ококорен вдига вежда.
Какво да види там?
Моят стар хипопотам...
(с обич за Симо)
© Елeна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ти Мишо!