7.09.2008 г., 21:41

Прикрити сърца

1.4K 0 16
Сменях сезони. Сменях години -
сменях, заменях, подменях във страх.
Пазех сълзите си, чезнех в руини,
криех копнежи, признати за грях.

Трупах, натрупвах, затрупвах камари,
свити надежди във детски юмрук.
Дълго затварях вратите, не чаках,
бягах от хора, от думи, от студ.

Тръгвах, залитах, политах във бездни,
падах във купища бяла мъгла,
в скрити копнежи, в затрити надежди,
във вечно прикрити самотни сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...