Прикрити сърца
сменях, заменях, подменях във страх.
Пазех сълзите си, чезнех в руини,
криех копнежи, признати за грях.
Трупах, натрупвах, затрупвах камари,
свити надежди във детски юмрук.
Дълго затварях вратите, не чаках,
бягах от хора, от думи, от студ.
Тръгвах, залитах, политах във бездни,
падах във купища бяла мъгла,
в скрити копнежи, в затрити надежди,
във вечно прикрити самотни сърца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены