7 сент. 2008 г., 21:41

Прикрити сърца

1.4K 0 16
Сменях сезони. Сменях години -
сменях, заменях, подменях във страх.
Пазех сълзите си, чезнех в руини,
криех копнежи, признати за грях.

Трупах, натрупвах, затрупвах камари,
свити надежди във детски юмрук.
Дълго затварях вратите, не чаках,
бягах от хора, от думи, от студ.

Тръгвах, залитах, политах във бездни,
падах във купища бяла мъгла,
в скрити копнежи, в затрити надежди,
във вечно прикрити самотни сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...