Sep 7, 2008, 9:41 PM

Прикрити сърца

  Poetry » Love
1.4K 0 16
Сменях сезони. Сменях години -
сменях, заменях, подменях във страх.
Пазех сълзите си, чезнех в руини,
криех копнежи, признати за грях.

Трупах, натрупвах, затрупвах камари,
свити надежди във детски юмрук.
Дълго затварях вратите, не чаках,
бягах от хора, от думи, от студ.

Тръгвах, залитах, политах във бездни,
падах във купища бяла мъгла,
в скрити копнежи, в затрити надежди,
във вечно прикрити самотни сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...