Прилича на забравяне...
Вали като във някаква безкрайност...
В такива дни съм повече от есен.
Мъглив, студен, банален - (обичайно),
намръщен, инатлив. Безинтересен.
Понякога измислям си компания.
Тогава някак липсваш ми по-малко.
Самотата ми намира оправдание.
Така избягвам вътрешен скандал.
Усещам те ужасно надалече.
Разбирам колко много в теб ме няма.
Едва ли невъзможностите пречат.
По-скоро ми прилича на забравяне...
А можеше да бъдем, здраво вплели
телата си със влюбени души.
В живота да делим една постеля,
без тъжната ни есен да боли...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
