27 нояб. 2019 г., 07:54

Прилича на забравяне...

664 2 0

 

Вали като във някаква безкрайност...

В такива дни съм повече от есен.

Мъглив, студен, банален - (обичайно),

намръщен, инатлив. Безинтересен. 

Понякога измислям си компания. 

Тогава някак липсваш ми по-малко. 

Самотата ми намира оправдание. 

Така избягвам вътрешен скандал. 

Усещам те ужасно надалече. 

Разбирам колко много в теб ме няма. 

Едва ли невъзможностите пречат. 

По-скоро ми прилича на забравяне... 

А можеше да бъдем, здраво вплели 

телата си със влюбени души. 

В живота да делим една постеля, 

без тъжната ни есен да боли... 

 

Danny Diester

(Стихопат.) 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...