27 нояб. 2019 г., 07:54

Прилича на забравяне...

663 2 0

 

Вали като във някаква безкрайност...

В такива дни съм повече от есен.

Мъглив, студен, банален - (обичайно),

намръщен, инатлив. Безинтересен. 

Понякога измислям си компания. 

Тогава някак липсваш ми по-малко. 

Самотата ми намира оправдание. 

Така избягвам вътрешен скандал. 

Усещам те ужасно надалече. 

Разбирам колко много в теб ме няма. 

Едва ли невъзможностите пречат. 

По-скоро ми прилича на забравяне... 

А можеше да бъдем, здраво вплели 

телата си със влюбени души. 

В живота да делим една постеля, 

без тъжната ни есен да боли... 

 

Danny Diester

(Стихопат.) 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...