Вали като във някаква безкрайност...

В такива дни съм повече от есен.

Мъглив, студен, банален - (обичайно),

намръщен, инатлив. Безинтересен. 

Понякога измислям си компания. 

Тогава някак липсваш ми по-малко. 

Самотата ми намира оправдание. 

Така избягвам вътрешен скандал. 

Усещам те ужасно надалече. 

Разбирам колко много в теб ме няма. 

Едва ли невъзможностите пречат. 

По-скоро ми прилича на забравяне... 

А можеше да бъдем, здраво вплели 

телата си със влюбени души. 

В живота да делим една постеля, 

без тъжната ни есен да боли... 

Danny Diester

(Стихопат.)