Nov 27, 2019, 7:54 AM

Прилича на забравяне...

  Poetry » Love
661 2 0

 

Вали като във някаква безкрайност...

В такива дни съм повече от есен.

Мъглив, студен, банален - (обичайно),

намръщен, инатлив. Безинтересен. 

Понякога измислям си компания. 

Тогава някак липсваш ми по-малко. 

Самотата ми намира оправдание. 

Така избягвам вътрешен скандал. 

Усещам те ужасно надалече. 

Разбирам колко много в теб ме няма. 

Едва ли невъзможностите пречат. 

По-скоро ми прилича на забравяне... 

А можеше да бъдем, здраво вплели 

телата си със влюбени души. 

В живота да делим една постеля, 

без тъжната ни есен да боли... 

 

Danny Diester

(Стихопат.) 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...