Приличаш ми

Приличаш ми

Приличаш ми на сбъднат сън,
на нечия надежда във душата,
на блъскащия вятър вън,
на огън парещ сетивата.
Приличаш ми на болка без причина.
На чакащи очи в в дъжда.
На шепа пясък в сухата пустиня -
разпръснат глас във вечността.
Приличаш ми на име, без лице,
на маска златна от съдбата,
на рев от молещо сърце,
на рана гнойна в добротата.
Приличаш ми на ангел
без криле -
на падаща мъгла в гората,
на път през страшни часове,
на демон търсещ светлината.
Приличаш ми на капки свобода,
на детска радост под дъгата,
на струна раждаща звука,
на скъп, любим приятел.