Приличаш ми
На огнен пламък ми приличаш.
На кокиче във пръста.
На пролетта която си облича
дрехите, като листа.
На чаша вино и на бряг.
На дъжд през май и на небе.
Ето го, навънка пак,
кацна гълъбчето да кълве.
И на него ми приличаш.
И като него долетя.
Да, ти трябва да обичаш.
Приличаш на букет цветя.
А понякога на зима.
На есента замислена навън.
На кратка, нереална рима.
Госпожице, приличаш ми на сън.
От който не желая да се будя,
защото после няма да заспя,
и те гледам, и се чудя,
ще те виждам ли като умра.
Аз знам, че има възкресение.
Понякога на него ми приличаш.
А днес приличаш на стихотворение,
в което някой винаги обичаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джон Всички права запазени
