18.04.2014 г., 20:00

Прилика

895 0 0



Говори ми с думи. Нека да са сто!
Сто пъти ми кажи, че ме обичаш!
Дори и пеперудите потрепват в стон, 
че с теб ужасно много си приличаме.

Лудетина! Такава вечно съм била – 
все търся си белята! Безобразно!!!
Дадеш ли кокал, хапя цялата ръка,
а после се усмихвам – празнично…

Но ти си същият! Не си мисли, 
че по нещо сме различни с тебе.
Затова се вгледах в твоите очи
и патенцето грозно стана лебед.


28.02.2014



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...