Прилив на търсене
Нощта се скъса и звездите се разсипаха наоколо.
Изгубих очертания.
Забравих форма.
Небето ме целуна с топли устни по челото-
намерих се почти,
почти се спомних.
Напълниха се с риби зад очите ми пространствата
и златните им люспи
ме подхлъзнаха навътре.
Изгубих бързо дъното през тъмното си странстване,
държах отпред сърцето си
и чаках да се сбъдне.
В нощта се скъсах и звездите се разсипаха в окото ти.
Стените падаха.
Стъклата се разбиха на парчета.
Остана голото ми тяло, пълно само със любов
да храни ято
от настръхнали врабчета.
Попих в скалите и полепнах по листата на дърветата,
крещях в щуреца
и по жабата вибрирах.
Водата отрази за миг безкраят на небето-
видях, че през окото ти се вливах
и извирах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
