i2na (Инна)
145 1101
28.11.2019 г., 0:27 ч.

Прилив на търсене 

  Поезия
546 2 3

Нощта се скъса и звездите се разсипаха наоколо.

Изгубих очертания.

Забравих форма.

Небето ме целуна с топли устни по челото-

намерих се почти,

почти се спомних.

Напълниха се с риби зад очите ми пространствата

и златните им люспи

ме подхлъзнаха навътре.

Изгубих бързо дъното през тъмното си странстване,

държах отпред сърцето си

и чаках да се сбъдне.

В нощта се скъсах и звездите се разсипаха в окото ти.

Стените падаха.

Стъклата се разбиха на парчета.

Остана голото ми тяло, пълно само със любов

да храни ято

от настръхнали врабчета.

Попих в скалите и полепнах по листата на дърветата,

крещях в щуреца

и по жабата вибрирах.

Водата отрази за миг безкраят на небето-

видях, че през окото ти се вливах

и извирах.

 

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??