14.03.2021 г., 7:43

Принцесата и Жабокът. Повод за целувка

768 4 11

През девет езера, та, край десето,

във замък стар с изгнила дограма,

напълно оправдавайки клишето,

живеела принцесата сама.

 

И по сюжет, естествено, се пада -

дочула от клюкарки градски мит,

че принц е в образ на зелена жаба.

Целувка чакал той в папура скрит.

 

Сценарият е много важен, знаем,

съответно за успех е нужен план,

но тя не взема баш акъл назаем.

Разбира се, попада на капан.

 

Та, зарад' кавалер един на бала

нахлузила екип на водолаз. :))

Жабок, по нейната девича скала,

най-малкото ще трябва да е княз.

 

Разрошена целувките раздава.

О, чудо! Жабите били моми. :))

И тропа с кален крак (егати нрава!),

фиаското съвсем не я сломи.

 

На Него най-накрая тя попадна.

Оказа се капризен претендент.

Изслуша го, премръзнала и гладна,

бе чувала подобен аргумент:

 

- Желаете ли, драга ми принцесо,

да бъда вашият съпруг, не паж,

ще готвите! Да, знам си интереса.

Дори и ще ми правите масаж. :)))

 

Епилог:

- О, да! С масажи аз ще се прахосвам

и жабешките бутчета без свян,

заливаше внимателно със соса - :)))

- Целувка?!... Не е повод за роман!

 

Жени Иванова

(идеята е от стар виц)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...