16.06.2020 г., 11:44

Принцът иска овца, но е сложно

897 5 21

Хулигански неделите. Никакви.
Светлината пулсира хлапашки.
Да изпълня вселената с викове,
все едно си се беся с опашката.


Няма, знам, по-измислена приказка,
от онази, в която съм розата...
Помирише ли някой, ще кихне,
и под шапката слон ще си сложи.


На коя ли планета вулканите
си говорят еднакви езици?
Принцът малък не е благодарен-
по чинията косъм лисичи.


Хулигански недели - бездомници...
идват мръсни, студени и болни.
Принцът иска овца, но е сложно.
И звездите ни светят неволно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аааа, те високомерните, я мернат нещо встрани, я не мернат, поради височината на нослето😜 а оценката на себетворящите и себеутвърждаващите е дваж по-скъпа... Благодаря ти, Георги!
    Ангелче, всички каши са наши, а никой не претендира за авторско право.... 😜😜😜😀😀😀
  • Овчата пастърма е вкусно мезе...
    Хубаво. Мнение на един високомерен писач на проза.
  • Благодаря ти, Иване !Розата е символ на високомерието, нещо което ми е чуждо....много ще съм смешна , ако се правя на важна и не го предпочитам...
    А всеки, който дава приятелстовото си, не защото е опитомен, а така е решил е чувствителен...към това дали е задоволил очакванията и потребностите на принца...
    На подсъзнателно ниво - принцът в този стих не е виновен...
    Всички вулкани говорят на различни езици, както и всички принцове и лисици....това е тъжното и сложното...това е нещото, което трябва да оправдаем и в себе си и в другите...
    абе, опита се комунизмът да ни внуши, че сме с еднакви потребности...а то и демокрацита се опита да ни вмени, че пък според заслуженото, което често е в кавички....
    За последно ще обобщя по темата: благодарна съм, че всички вие усетихте различни неща...наистина благодарна...
  • Прочетох няколко пъти стиха ти. Дълго рових в библиотеката сред стотиците непрочетени книги, които така и ще си останат недокоснати, за да открия "Малкият принц" на Екзюпери, Чета го за кой ли път. Почувствах твоя стих... Райна...
    и тъгата на малкият принц... Тъгата му за вулканите за единственото му цвете - розата... Наистина много му е било трудно на Земята, където възрастните не го разбират и все трябва да им обяснява... за да се реши да моли змията, да му помогне да се завърне у дома.
    Не е лесно, човек да се намира на друга планета, където никой не го разбира... и да говори със символи, за да прикрие, тъгата си...
    И се питам: "Къде ли е тази негова планета сред безкрайния космос... Сигурно розата му вече е пораснала... и той се радва да и служи... Извини ме, че пак се увлякох в никому ненужни разсъждения...
  • Гърците разправят, че когато Аристотел създал логиката, заповядал да заколят 100 овце...Оттогава овцете никак не обичат логиката,
    а за овчарите и дали си правят добре сметката,също се носят много легенди....:
    Когато слънцето изгрява, росата блести по тревите и птичките пеят,докато лека мъгла обгръща планинската кошара...на вратата на овчарската къщурка все ще се покаже някой сънен и брадясал овчар,покрай който ще се шмугне вакла овчица, за да каже сънен овчарят / тупвайки я по задницата и прозявайки се/: - Ех, ако можеше и да готвиш....
    ***
    та и вълкът сит и агнето цяло си е онази ситуация, в която е ясно ,че вълкът е изял овчаря или кучето))
    Благодаря ти , Василе...ти носиш поглед с усмихнато око...а моята проста сметка е думите да ми служат на откачациите, защото аз достатъчно дълго съм служила на думите!
    Хубав ден ти желая!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...