16.06.2020 г., 11:44 ч.

Принцът иска овца, но е сложно 

  Поезия » Друга
5.0 / 8
715 5 21

Хулигански неделите. Никакви.
Светлината пулсира хлапашки.
Да изпълня вселената с викове,
все едно си се беся с опашката.


Няма, знам, по-измислена приказка,
от онази, в която съм розата...
Помирише ли някой, ще кихне,
и под шапката слон ще си сложи.


На коя ли планета вулканите
си говорят еднакви езици?
Принцът малък не е благодарен-
по чинията косъм лисичи.


Хулигански недели - бездомници...
идват мръсни, студени и болни.
Принцът иска овца, но е сложно.
И звездите ни светят неволно!

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аааа, те високомерните, я мернат нещо встрани, я не мернат, поради височината на нослето😜 а оценката на себетворящите и себеутвърждаващите е дваж по-скъпа... Благодаря ти, Георги!
    Ангелче, всички каши са наши, а никой не претендира за авторско право.... 😜😜😜😀😀😀
  • Овчата пастърма е вкусно мезе...
    Хубаво. Мнение на един високомерен писач на проза.
  • Благодаря ти, Иване !Розата е символ на високомерието, нещо което ми е чуждо....много ще съм смешна , ако се правя на важна и не го предпочитам...
    А всеки, който дава приятелстовото си, не защото е опитомен, а така е решил е чувствителен...към това дали е задоволил очакванията и потребностите на принца...
    На подсъзнателно ниво - принцът в този стих не е виновен...
    Всички вулкани говорят на различни езици, както и всички принцове и лисици....това е тъжното и сложното...това е нещото, което трябва да оправдаем и в себе си и в другите...
    абе, опита се комунизмът да ни внуши, че сме с еднакви потребности...а то и демокрацита се опита да ни вмени, че пък според заслуженото, което често е в кавички....
    За последно ще обобщя по темата: благодарна съм, че всички вие усетихте различни неща...наистина благодарна...
  • Прочетох няколко пъти стиха ти. Дълго рових в библиотеката сред стотиците непрочетени книги, които така и ще си останат недокоснати, за да открия "Малкият принц" на Екзюпери, Чета го за кой ли път. Почувствах твоя стих... Райна...
    и тъгата на малкият принц... Тъгата му за вулканите за единственото му цвете - розата... Наистина много му е било трудно на Земята, където възрастните не го разбират и все трябва да им обяснява... за да се реши да моли змията, да му помогне да се завърне у дома.
    Не е лесно, човек да се намира на друга планета, където никой не го разбира... и да говори със символи, за да прикрие, тъгата си...
    И се питам: "Къде ли е тази негова планета сред безкрайния космос... Сигурно розата му вече е пораснала... и той се радва да и служи... Извини ме, че пак се увлякох в никому ненужни разсъждения...
  • Гърците разправят, че когато Аристотел създал логиката, заповядал да заколят 100 овце...Оттогава овцете никак не обичат логиката,
    а за овчарите и дали си правят добре сметката,също се носят много легенди....:
    Когато слънцето изгрява, росата блести по тревите и птичките пеят,докато лека мъгла обгръща планинската кошара...на вратата на овчарската къщурка все ще се покаже някой сънен и брадясал овчар,покрай който ще се шмугне вакла овчица, за да каже сънен овчарят / тупвайки я по задницата и прозявайки се/: - Ех, ако можеше и да готвиш....
    ***
    та и вълкът сит и агнето цяло си е онази ситуация, в която е ясно ,че вълкът е изял овчаря или кучето))
    Благодаря ти , Василе...ти носиш поглед с усмихнато око...а моята проста сметка е думите да ми служат на откачациите, защото аз достатъчно дълго съм служила на думите!
    Хубав ден ти желая!
  • Овцата... Най- добре да е Ил дьо Франс. Ражда два пъти в годината! На сметка е.
  • Благодаря ти, приятелю, значи съм налучкала заглавието удачно...много ми е трудно със заглавията - понякога ми идва отвътре те да нямат нищо общо със съдържанието, понякога го поясняват, а понякога са част от него, но във всички случаи са важни....
    Да знаеш, когато ми е трудно да избера , ще те питам...щом еднакво мислим за заглавията
  • Принцът иска овца, но е сложно...
    На това се спрях, Райна.
  • Благодаря, Кети за мащабния поглед....уникално е да усещам прочитите ви!
  • Те, сегашните принцове, за овце се женят. Не за принцеси. А принцеси са джендърите. Хубав стих за лудия свят!
  • Деа, то бесенето с опашката е самоирония, ама те моите не ги докарвам смешно, ама се радвам,че си се посмяла
    Тук са ,Марианче, всичките му символики....ех, има хора, които не са я чели тази книга....
  • Прочетох поне 5-6 пъти и всеки път се смеех на това бесене с опашката Харесва ми!
  • Благодаря ти, Иринче за прочита и споделеното!
  • Този прочит на принцовете ми харесва повече. Пък било то и на най-специалните....
  • Ники, знаеш, момчето ми, че специалното око, което носиш, ти позволява да разчиташ всякакви абстракции! Аз съм лесен свят за теб, а ти защото се чувстваш малко разбран ли, все по-рядко пишеш!?
    Един съвет от мен-пиши! Пиши, момче, без значение кой какво ще каже...прави си собствения кеф с размаха на неконтролируем екстаз и хармония, така както умееш!
  • Приказка е поезията ти Райне!
    А заигравката с Малкия Принц, дава съвсем различен оттенък на приказката ти, т.е поезията ти, която е магия!
    Защото е необикновена и докосващо различна!
  • Абе, от къде ги взимате слънцата и розите и аз искам да слагам от тях🌹☀️....ха получи се, откопирах ги от коментарите, ей, това младите сте опасни, все ще ме научите на нещо!
  • Ще се постараем. Пък и ти ни създаде настроение с тази овца и опашката 🤣🌹☀️
  • O,Дени и Наде...радвам ви се момичета, че прочетохте поредната ми откачация
    Ми ,той - принцът, просто поискал да му нарисуват овца, а какви мъдрости му се натресли
    аз пък си викам - като човек има нужда от овца, защо да се правим на лисици и рози
    смешков и хубав да е денят ви и без излишни емоции, знам, че не можете....с тези Пирамиди, на които се крепим и Поетични ръце,които носим....но нека усмивките са лекарството
  • Моят и твоят вулкан, говорят еднакви езици, а "лисичите косми" - превръщаме в стихове.
  • Хахах, ох.. Не 🤣
    Как ги измисляш..
    Все едно си се беся с опашката 😂
Предложения