30.07.2008 г., 9:34

Принцът от Йерусалим

1.3K 0 8

Живял отдавна принц един

в далечния Йерусалим,

но в пустинята се влюбил,

там душата си погубил.

На любов и се обрекъл,

от света се той отрекъл.

И в прегръдката гореща

на пустинята, усещал,

че живоът е един

и че трябва да твори!

И след вътрешна борба

между горест и тъга,

свойта муза той съзрял

и оазис там създал.

Оазис, пълен със вода

и с красивите неща,

от живота до смъртта,

без омраза, без лъжа!

Зъл магьосник го пленил,

оазис свиден разрушил

и водата пресушил.

Но пустинята е веща,

с огнена душа усеща,

че детето и любимо

е самотно и унило.

И с прегръдката си страстна

му помогна да израстне.

И така, неуязвим,

принцът от Йерусалим

със пустиня се сбогува,

обещал да не тъгува.

Купил от търговеца Селим,

той вълшебния килим

и със него полетял,

в други двери заживял...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Джордан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...