Jul 30, 2008, 9:34 AM

Принцът от Йерусалим

1.3K 0 8

Живял отдавна принц един

в далечния Йерусалим,

но в пустинята се влюбил,

там душата си погубил.

На любов и се обрекъл,

от света се той отрекъл.

И в прегръдката гореща

на пустинята, усещал,

че живоът е един

и че трябва да твори!

И след вътрешна борба

между горест и тъга,

свойта муза той съзрял

и оазис там създал.

Оазис, пълен със вода

и с красивите неща,

от живота до смъртта,

без омраза, без лъжа!

Зъл магьосник го пленил,

оазис свиден разрушил

и водата пресушил.

Но пустинята е веща,

с огнена душа усеща,

че детето и любимо

е самотно и унило.

И с прегръдката си страстна

му помогна да израстне.

И така, неуязвим,

принцът от Йерусалим

със пустиня се сбогува,

обещал да не тъгува.

Купил от търговеца Селим,

той вълшебния килим

и със него полетял,

в други двери заживял...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Джордан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...