8.03.2007 г., 22:52

Принуден да живее за да не иска да умре!

1.1K 0 1
Живота се изнизва бавно
и гладна вика го смъртта.
С очи изпива тялото му хладно
и чака зажадняла за кръвта...

Ала той е твърде слаб да проумее,
твърде уморен е да живее…
И приема офертата с усмивка,
надига чашата, с отрова пивка...

Очи отворени, но пусти,
ръце отпуснати и слаби,
пресъхнали и посинели устни,
да остави бележка само забрави...

Откриха го час или два по-късно,
закараха го в болницата бързо.
Промиха тялото му мръсно
и смъмряха го всички дръзко...

И взе че оживя горкия!
Изкараха го от съня небесен,
за да живее пак във немотия,
да продължи по път, покрит със плесен...

Едни подскачаха наляво и надясно.
Щастливи бяха да го зърнат!
А той лежеше и говореше неясно,
предпочиташе в съня му да го върнат...

Иронията на съдбата  докара го дотук,
да иска повече от всичко свойта смърт,
Но онези хора премазаха мечтата му със чук
И задължиха го да продължи по житейския си път...

Път обаче нямаше, а само скали!
Стръмни и хлъзгави, залъгващи го да се заизкачва.
Щом тръгна, започна да вали
и видя как смъртта отдолу го очаква...

Но вече бе по силен и свободен,
имаше своята цел във живота...
Реши, че за смърт все още е негоден
и прие върха за своя квота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Четейки си припомних "Вероника решава да умре", много хубава книга, която се базира горе-долу на сюжет, като този от стихотворението ти

    Хубав е стиха ти!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...