4.01.2012 г., 18:36

Припомни ми...

1.4K 0 7


                                    Припомни ми...




                              Припомни ми любовта гореща,

                              когато обичахме се аз и ти.

                              Припомни ми всяка наша среща,

                              която в безкрая вечно ще гори.



                              Припомни ми забравените мигове с теб,

                              които вечно ще горят от любовта.

                              Припомни ми чувствата, сковани в лед,

                              дали ще се стопят от глътка топлина?



                              Припомни ми, че обичали сме се някога,

                              искрено в този свят студен и блед.

                              Припомняй ми обичта, както всякога,

                              разпръсвай нежността навред.



                              Припомни ми мелодията на сърцето,

                              която вечно в мене ще звучи.

                              Припомни ми тука под небето

                              как обичахме се аз и ти.



                              Припомняй ми и тихо говори,

                              разказвай ми за щастието отлетяло.

                              Припомняй ми и дори да са лъжи,

                              ти с чувствата ме прегърни и да започнем отначало!

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...