Jan 4, 2012, 6:36 PM

Припомни ми...

  Poetry » Love
1.4K 0 7


                                    Припомни ми...




                              Припомни ми любовта гореща,

                              когато обичахме се аз и ти.

                              Припомни ми всяка наша среща,

                              която в безкрая вечно ще гори.



                              Припомни ми забравените мигове с теб,

                              които вечно ще горят от любовта.

                              Припомни ми чувствата, сковани в лед,

                              дали ще се стопят от глътка топлина?



                              Припомни ми, че обичали сме се някога,

                              искрено в този свят студен и блед.

                              Припомняй ми обичта, както всякога,

                              разпръсвай нежността навред.



                              Припомни ми мелодията на сърцето,

                              която вечно в мене ще звучи.

                              Припомни ми тука под небето

                              как обичахме се аз и ти.



                              Припомняй ми и тихо говори,

                              разказвай ми за щастието отлетяло.

                              Припомняй ми и дори да са лъжи,

                              ти с чувствата ме прегърни и да започнем отначало!

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...