Припознай ме
Припознай ме, на малката гара
Как забързана тичам към тебе
Прегърни ме, с погледа жаден
Само сянка остава след мене.
Ще се връщам в спомени бурни
Да се всушвам... Идваш ли пак?
А небето ще моли за мене
- Той те чака на отсрещния бряг.
Припознай ме, в чайката бяла
Щастлива навярно в без края.
Приютена, прощално на плажа
По твоите стъпки нежно летяла.
Така да ме запомниш... Подивяла
В далечни сънища в денят
А... Аз...Ще бъда морска пяна
В твоите ръце безмълвно разпиляна!
31.08.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
