4.03.2022 г., 6:52

Припят, рано

832 3 4

И всеки път,

когато

под клепачите ми

взрив...

 

 

...остава

незапълнено пространство

запълних

с постоянство

деня си

сив

над спомен

жив

пиянствам

с пролетните ветрове,

а пролетта ми

е далече

вече

сняг

прескачам

локви лято

по земята...

Какво ли има

там отвъд

не питам

само път

и път?

и път!

( прелитам )

над огъня

извива се

като змия

това очаква_

не

бе_ да

на припек

в Припят

слънцето въжеиграч

пазител мой

палач

танцува с жици

над оловен

саркофаг

мой враг

мой брат

и пак

о_ враг

о_ брат!

и мрак

над изгорялата

земя

смъртта

последен

съдия.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=luT_MTaBaOY

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ивита! Благодаря и за "Любими". На мен също ми е болно за Украйна. Дори само при Чернобилската трагедия страната пострада достатъчно, за да предизвиква симпатии и съчувствие. Имам стихотворение за това, много отпреди да започне войната. А сега обикновените украинци още повече имат нужда от подкрепа! Но в една война, особено съвременна, победители няма. Страдат всички и всички носят вина. Украинците имат батальона "Азов" с всички възможни хитлеристки символи и национален герой Степан Бандера, който е доста спорна фигура, а руснаците имат групата "Вагнер", които са си направо наемни главорези и се твърди, че са подкрепяни от Кремъл. Тази война не се води от вчера. Но я забелязваме сега, защото се приближава и се чувстваме застрашени. Някъде далече в Африка "Боко Харам" например също убиват хора, но никой досега не е писал в сайта емоционални стихове. Това сякаш не ни касае. Съгласна съм, че това безумие трябва да спре. Земята е едно голямо село - всичко навсякъде ни касае!
  • И на мен ми допадна.
    За съжаление, в тия дни в умовете ни оживяват най-апокалиптичните картини, които съзнанието може да роди.
    Ще свърши всичко...Всичко ще свърши и се надявам по-скоро да е.
    Противно на логиката на някои, смятам, че този който отстъпи, ще е спасителят на много хора. Да не кажа на човечеството...Защото ще спечели най-важната война- тази за Мирът-какъвто и да е той след това-несигурен, заплашван, клатещ се от всякъде...Защото лошият мир е по-добър от всяка война, колкото и оправдана да е за някои!
    Наливането на масло в огъня не е оправдание за никой.То е мракобесното начало за смърт! Светът в тия дни се е побъркал!
    Жалко за хилядите млади животи... За ония, които още неживяли напускат този свят...
    Място не мога да си намеря от тази мисъл...
  • Дивият кон, благодаря! Снимката на Терита ме вдъхнови. И руско-украинската тарапана трагедия. Путин играе на тънки струни, Зеленски послъгва - то не бяха геройски загинали отбранители на Змийския остров, подпалване на ядрени войни, стрелба по собствени цивилни обекти... Тези хора си играят с огъня. Първо Зеленски каза, че са готови да използват боеприпаси с "мръсни" отпадъци от Чернобил, и Путин снощи го "боцна" с няколко снаряда до Запорожката АЕЦ, да му напомни до какво може да доведе това. Ако не беше толкова сериозно и опасно, щеше да е смешно. А като говорим за огън, този в клипа ми заприлича на газов котлон и затова го приложих 😁 Дано скоро им дойде умът в главата, че от играчка вече се превръща в плачка. И победители няма да има.
  • Прекрасна колаборация. Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...