4.09.2008 г., 7:57

Природата

1.5K 0 3

Природата безбрежна и красива,

на разнообразни форми плетеница жива.

Дихание от Божията гръд.

И всеобземащ вечен кръговрат

на хиляди природни елементи,

които се явяват и умират.

Във сложни механизми компоненти

те следват своя ход определен,

без нищо от целта си да разбират.

Пътуват и се срещат, и събират,

и всякакви вериги образуват.

Изчакват се и дълго се редуват.

Разделят се, на другаде поемат,

в различни измерения и време.

Навсякъде са, в цялата вселена,

в основата и вярно подредени.

От простото към сложно преминава.

Природата сама се направлява

по висшите закони на живота.

И тъй е от самата й поява,

до края щом изпълни оборота

на пътя, които още и остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авитохол Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не лошо стихотворение...единствено налачалото малко "куца" но ми харесва...
  • И тъй е от самата й поява,
    до края щом изпълни оборота
    на пътя, които още и остава.

    Браво!
  • Надявам се този път да е дълъг. Чудесни стихове. Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...