Sep 4, 2008, 7:57 AM

Природата

1.5K 0 3

Природата безбрежна и красива,

на разнообразни форми плетеница жива.

Дихание от Божията гръд.

И всеобземащ вечен кръговрат

на хиляди природни елементи,

които се явяват и умират.

Във сложни механизми компоненти

те следват своя ход определен,

без нищо от целта си да разбират.

Пътуват и се срещат, и събират,

и всякакви вериги образуват.

Изчакват се и дълго се редуват.

Разделят се, на другаде поемат,

в различни измерения и време.

Навсякъде са, в цялата вселена,

в основата и вярно подредени.

От простото към сложно преминава.

Природата сама се направлява

по висшите закони на живота.

И тъй е от самата й поява,

до края щом изпълни оборота

на пътя, които още и остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авитохол All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не лошо стихотворение...единствено налачалото малко "куца" но ми харесва...
  • И тъй е от самата й поява,
    до края щом изпълни оборота
    на пътя, които още и остава.

    Браво!
  • Надявам се този път да е дълъг. Чудесни стихове. Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...