4 сент. 2008 г., 07:57

Природата

1.5K 0 3

Природата безбрежна и красива,

на разнообразни форми плетеница жива.

Дихание от Божията гръд.

И всеобземащ вечен кръговрат

на хиляди природни елементи,

които се явяват и умират.

Във сложни механизми компоненти

те следват своя ход определен,

без нищо от целта си да разбират.

Пътуват и се срещат, и събират,

и всякакви вериги образуват.

Изчакват се и дълго се редуват.

Разделят се, на другаде поемат,

в различни измерения и време.

Навсякъде са, в цялата вселена,

в основата и вярно подредени.

От простото към сложно преминава.

Природата сама се направлява

по висшите закони на живота.

И тъй е от самата й поява,

до края щом изпълни оборота

на пътя, които още и остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Авитохол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не лошо стихотворение...единствено налачалото малко "куца" но ми харесва...
  • И тъй е от самата й поява,
    до края щом изпълни оборота
    на пътя, които още и остава.

    Браво!
  • Надявам се този път да е дълъг. Чудесни стихове. Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...