4 сент. 2008 г., 07:57

Природата 

  Поэзия » Философская
1129 0 3

Природата безбрежна и красива,

на разнообразни форми плетеница жива.

Дихание от Божията гръд.

И всеобземащ вечен кръговрат

на хиляди природни елементи,

които се явяват и умират.

Във сложни механизми компоненти

те следват своя ход определен,

без нищо от целта си да разбират.

Пътуват и се срещат, и събират,

и всякакви вериги образуват.

Изчакват се и дълго се редуват.

Разделят се, на другаде поемат,

в различни измерения и време.

Навсякъде са, в цялата вселена,

в основата и вярно подредени.

От простото към сложно преминава.

Природата сама се направлява

по висшите закони на живота.

И тъй е от самата й поява,

до края щом изпълни оборота

на пътя, които още и остава.

© Авитохол Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не лошо стихотворение...единствено налачалото малко "куца" но ми харесва...
  • И тъй е от самата й поява,
    до края щом изпълни оборота
    на пътя, които още и остава.

    Браво!
  • Надявам се този път да е дълъг. Чудесни стихове. Поздрави!
Предложения
: ??:??