Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
28.04.2022 г., 18:12 ч.

Приспивна песничка за луди 

  Поезия » Друга
302 2 7

Аз всъщност там живея, в най дълбокото,
на синьото небе. И щом заплаче,
с две нежни думи сменям му посоката
и давам му от слънцето колаче.

Аз всъщност често падам с гръмотевици,
по покривите скитам. С дъждовете.
Града подпалвам, вдигам шумотевица,
да се пробуди чист. И да засвети.

Аз всъщност и умирам. С предвечерната
притихналата сянка. И последна.
В отблясък от прозорец щом ме мернете,
кажете : Лудост спи! Светът прогледна!

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пепи! Благодаря, сенсей!
  • Още не съм съвсем мръднал, но го харесах!
  • То тука е колкото доде, де 😄 Ама там като ми кажат 4000 знака и става луд с резачка 🤣 Аз пък ти ги харесвам тия откачалки, макар сигурно далеч да не съм ги чела и тристате. Обаче па най-вероятно са като спартанки и цела Персия могат да гътнат 3️⃣0️⃣0️⃣
  • Аз затова ги побирам в колкото се поберат. Ти поне имаш само каши в главата, а аз триста откачалки. Та според дежурната за деня - и обема.
  • Ти му викай както си искаш, за мен си е урок Адски ми е трудно да си побирам кашите в главата в разумни обеми, което ми пречи дори в работата. А какво по-хубаво от това обичайните състояния да водят до хубава поезия!
  • Странни писания - отзвук на обичайни състояния, Пепи. Това е. Мнооого съм под, или над нещата - майстор не съм и си го знам, показно̀ правя само на себе си. Гуш!
  • ПоказнО за това как няма нужда от 10 куплета, за да кажеш много. Респект, Майсторе!
Предложения
: ??:??