13.10.2011 г., 9:48 ч.

Пристан 

  Поезия
1005 0 27
И все така, нагазила в дълбокото,
аз вярвам, че морето ми е до колене.
Една луна, изцъклила окото си,
отчаяно чертае път към сушата,
проскърцва пясък под краката ми
и отброява стъпките безмилостно.
И все така до кости мокра, прелитам
по гребена на най-високата вълна -
да ме подхвърли с бясна скорост,
да се разсипят премълчаните слова,
да побелее от солта им пристанът
и чак тогава да полегна кротко ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Предложения
: ??:??