Oct 13, 2011, 9:48 AM

Пристан 

  Poetry
914 0 27

И все така, нагазила в дълбокото,

аз вярвам, че морето ми е до колене.

Една луна, изцъклила окото си,

отчаяно чертае път към сушата,

проскърцва пясък под краката ми

и отброява стъпките безмилостно.

 

И все така до кости мокра, прелитам

по гребена на най-високата вълна -

да ме подхвърли с бясна скорост,

да се разсипят премълчаните слова,

да побелее от солта им пристанът

и чак тогава да полегна кротко

покрай разплисканите стихове.

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??