Пристан

Poetry

1.1K 0 27

И все така, нагазила в дълбокото,

аз вярвам, че морето ми е до колене.

Една луна, изцъклила окото си,

отчаяно чертае път към сушата,

проскърцва пясък под краката ми

и отброява стъпките безмилостно.

И все така до кости мокра, прелитам

по гребена на най-високата вълна -

да ме подхвърли с бясна скорост,

да се разсипят премълчаните слова,

да побелее от солта им пристанът

и чак тогава да полегна кротко

покрай разплисканите стихове.

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Неукротимото... не може да се кротне!

2011-12-02T23:15:19+02:00
hapka-kapka (Десислава Вълова)

Господи, Веси, толкова си добра! Когато те чета настръхвам!
Поздрви!
Изглеждаш прекрасно, липсваше ми! Желая ти още много нови творби!

2011-11-13T02:11:23+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

развълнува ме, докосна душата ми...
невероятнице мила, най-сърдечно те прегръщам..

2011-10-24T09:26:55+03:00
Enena (Елена Нинова)

ПОКЛОН!!ЗАСЛУЖЕНИ АПЛОДИСМЕНТИ!МНОГО ИСКАМ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ НА ЖИВО.Имам идея лятото да се сьберем в моят дом в Долни Дьбник,всички които пожелаят от откровениа.От желае6тите само пьтуването, как ти се струва, а?

2011-10-23T19:02:44+03:00
dnikov (Ди)

Мила и страстна ... и спокойна ...

2011-10-19T00:14:59+03:00