X-real (Иван Иванов)
175 177
29.10.2007 г., 13:55 ч.

Пристан 

  Поезия » Философска
776 0 4
   Пристан
 
 Море, бушуващо до болка,
 един живот прокълнат,
 сякаш самотен кораб
 сред познатите - непознат.
 
 Никъде няма знак
 и само бурята крещи,
 няма достоен бряг
 да спре тези вълни.
 
 Но ето, блесна за миг,
 сякаш далечна мечта...
 От бурята по силен вик,
 а всъщност - светлина.
 
 И морето сякаш притихна,
 и корабът беше познат,
 намери своя пристан,
 в един по добър свят.
 
 29.10.2007  10:03

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??