Пристан
Пристан
Море, бушуващо до болка,
един живот прокълнат,
сякаш самотен кораб
сред познатите - непознат.
Никъде няма знак
и само бурята крещи,
няма достоен бряг
да спре тези вълни.
Но ето, блесна за миг,
сякаш далечна мечта...
От бурята по силен вик,
а всъщност - светлина.
И морето сякаш притихна,
и корабът беше познат,
намери своя пристан,
в един по добър свят.
29.10.2007 10:03
Море, бушуващо до болка,
един живот прокълнат,
сякаш самотен кораб
сред познатите - непознат.
Никъде няма знак
и само бурята крещи,
няма достоен бряг
да спре тези вълни.
Но ето, блесна за миг,
сякаш далечна мечта...
От бурята по силен вик,
а всъщност - светлина.
И морето сякаш притихна,
и корабът беше познат,
намери своя пристан,
в един по добър свят.
29.10.2007 10:03
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
