Пристан

Oct 29, 2007, 1:55 PM

Poetry » Phylosophy

872 0 4

Пристан
Море, бушуващо до болка,
един живот прокълнат,
сякаш самотен кораб
сред познатите - непознат.
Никъде няма знак
и само бурята крещи,
няма достоен бряг
да спре тези вълни.
Но ето, блесна за миг,
сякаш далечна мечта...
От бурята по силен вик, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пристан

Want to read more?

Random works