29 oct 2007, 13:55

Пристан

1.1K 0 4
   Пристан
 
 Море, бушуващо до болка,
 един живот прокълнат,
 сякаш самотен кораб
 сред познатите - непознат.
 
 Никъде няма знак
 и само бурята крещи,
 няма достоен бряг
 да спре тези вълни.
 
 Но ето, блесна за миг,
 сякаш далечна мечта...
 От бурята по силен вик,
 а всъщност - светлина.
 
 И морето сякаш притихна,
 и корабът беше познат,
 намери своя пристан,
 в един по добър свят.
 
 29.10.2007  10:03

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...