ПРИСТАНАЛА
ПРИСТАНАЛА
Измих си косите с отвара от билки.
Вода от полето събра ми дъжда.
На вишната руйнаха младите жилки
и пролетна клонка си вкичих сама.
Божура запали страните ми галено.
Облякох на зимата новия кат.
Много съм хубава в бяло и алено.
Сватбени станове песни редят.
Отворих прозорци да влезе зората.
Преметох пред прага. Дано не вали!
И после седнах притихнала.Чаках.
Изтърках душата си- до злато блести.
Всички сандъци затръшнах по мръкнало.
Звездица трептеше примряла от студ.
Къде ли се дяна? Сълзите ми рукнаха.
Избягах от себе си. Пристанах на друг.
Димитрия Чакова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
