1.09.2022 г., 15:51

Пристига есента

2.6K 20 37

Изпращаме в небето – полудели,
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!

 

Приканваме с боички да нашари
като художник с четка всеки лист.
Приветстваме я с празнични фанфари,
в короната си с ярък аметист.

 

Тунелите от есенни дървета
ни приютяват в стройния си ред
и ширнали се шарени полета
разпръскат се в очите ни навред.

 

Красиви са дърветата – принцеси –
облечени със златния кафтан.
Денят във вихър буен ни понесе,
а погледа от багри е залян.

 

Червени, жълти, златни и кафяви
листата под краката ни зоват.
Красива, нежна песен ни изпяват
и с нас са по пленителния път.

 

Пристига есента в неземна дреха
да ни дари с безценния си дъх
в самотна вечер да даде утеха
и от морето тайнствения лъх.

 

И нека не тъжим за лято жарко,
а да го носим с двете си ръце.
В душите цяла зима да е ярко
за да се топли хладното сърце!

 

https://www.youtube.com/watch?v=CwXYJVgsNQY

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам есента! За мен е най-красивия сезон!
  • Браво. Оригинално перо имаш.
  • Приятно ми е, Ангела, че така ти е въздействал този стих. Давай на "ти", имаш хубави произведения. Аз също много обичам есента, въпреки дъждовете, не е много студено, а е приятно, природата е толкова красива! Пожелавам ти красива и вдъхновена есен!
  • Никога не съм срещала по-пъстро и искрено стихотворение за есента. Това е любимият ми сезон и да бъде описан толкова майсторски ми стопли душата, наистина! Добавям в любими и оцених с 5 звезди! Поздравявам Ви за прекрасното стихотворение!
  • Приятно ми е, че хареса стиха, Роси. Наистина обичам есента, През този сезон съм имала много красиви и романтични преживявания! Прегръщам те! ❤

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...