1.09.2022 г., 15:51

Пристига есента

2.6K 20 37

Изпращаме в небето – полудели,
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!

 

Приканваме с боички да нашари
като художник с четка всеки лист.
Приветстваме я с празнични фанфари,
в короната си с ярък аметист.

 

Тунелите от есенни дървета
ни приютяват в стройния си ред
и ширнали се шарени полета
разпръскат се в очите ни навред.

 

Красиви са дърветата – принцеси –
облечени със златния кафтан.
Денят във вихър буен ни понесе,
а погледа от багри е залян.

 

Червени, жълти, златни и кафяви
листата под краката ни зоват.
Красива, нежна песен ни изпяват
и с нас са по пленителния път.

 

Пристига есента в неземна дреха
да ни дари с безценния си дъх
в самотна вечер да даде утеха
и от морето тайнствения лъх.

 

И нека не тъжим за лято жарко,
а да го носим с двете си ръце.
В душите цяла зима да е ярко
за да се топли хладното сърце!

 

https://www.youtube.com/watch?v=CwXYJVgsNQY

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам есента! За мен е най-красивия сезон!
  • Браво. Оригинално перо имаш.
  • Приятно ми е, Ангела, че така ти е въздействал този стих. Давай на "ти", имаш хубави произведения. Аз също много обичам есента, въпреки дъждовете, не е много студено, а е приятно, природата е толкова красива! Пожелавам ти красива и вдъхновена есен!
  • Никога не съм срещала по-пъстро и искрено стихотворение за есента. Това е любимият ми сезон и да бъде описан толкова майсторски ми стопли душата, наистина! Добавям в любими и оцених с 5 звезди! Поздравявам Ви за прекрасното стихотворение!
  • Приятно ми е, че хареса стиха, Роси. Наистина обичам есента, През този сезон съм имала много красиви и романтични преживявания! Прегръщам те! ❤

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...