Irena.1 (Ирена Емилова) Irena.1 (Ирена Емилова)
2 14
25.12.2016 г., 22:27

Пристрастих се

1.7K 4 7

Пристрастих се

 

Пристрастих се!

Към таблетките за тревожност,

към голямото лутане,

към вечното безвремие,

към простодушието,

към ограниченията!

 

         Пристрастих се!

         Към чезнещите човешки индивиди,

         към необичайните намерения,

         към споделените моменти,

         към социалните експерименти!

 

Пристрастена съм!

Към невъзможните промени

и желаното съвършенство!

 

 

05.07.2016 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Емилова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Irena.1 (Ирена Емилова)
    Irena.1 (Ирена Емилова)
    Благодаря Ви, Младене! Оценка, дадена от Вас е дар и стимул да продължавам!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Пристрастяване към съвършенството!
    Това е най-висшата изява на човешкото несъвършенство.
    Поздравление за стиха и за финалната формулировка, Ирена!
  • Irena.1 (Ирена Емилова)
    Irena.1 (Ирена Емилова)
    Благодаря Ви, г-н Владимиров за искрените думи! Поздрави и от мен!
  • Търсещия (Владимир Владимиров)
    Търсещия (Владимир Владимиров)
    Красива изповед на търсещата себе си и Истината душа! Поздрав!
  • Irena.1 (Ирена Емилова)
    Irena.1 (Ирена Емилова)
    Весела Коледа и на Вас, Таня! Благодаря Ви за пожеланията!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0