7.10.2006 г., 23:10

Пристъпва нощ...

741 0 9
Пристъпва нощ, отлита ден.
А шепне песен тиха вечер...
За птиците отлитнали в ята,
за болката от самота, в която
надеждата погалва любовта,
и шепне и слова за радостта...
разказва и за звънки чудеса,
когато пак ще оживее спомен
в реален, нерисуван сън...
Пристъпва нощ, отлита ден.
Затоплена душата, прегръща
своята надежда...макар през сълзи
да се усмихва...със нея тя заспива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...