Пристъпва нощ...
А шепне песен тиха вечер...
За птиците отлитнали в ята,
за болката от самота, в която
надеждата погалва любовта,
и шепне и слова за радостта...
разказва и за звънки чудеса,
когато пак ще оживее спомен
в реален, нерисуван сън...
Пристъпва нощ, отлита ден.
Затоплена душата, прегръща
своята надежда...макар през сълзи
да се усмихва...със нея тя заспива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

