10.02.2009 г., 6:53

Пристъпвам към празника, отдалечавайки се

637 0 2

Когато се влюбя, ще бъда различен,

ще правя нещата така, както искам,

с милувки ще галя аз мойто момиче,

тъй искрено и тъй чисто.

Защото до днес аз живях във илюзии,

сърцето ми кой със любов да закичи

и кой ще засвири таз тъй нежната музика,

която аз толкоз обичам?

А Свети Валентин скоро пак наближава,

но аз ще го чувствам безимен,

защото от него отдалечавайки се,

ще търся нейното име...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    Докосваш - там където струните мълчат...
  • Много ми хареса този твои стих най-вече това:

    А Свети Валентин скоро пак наближава,
    но аз ще го чувствам безимен,
    защото от него отдалечавайки се,
    ще търся нейното име...

    Отново открих в нечии стих част от себе си, за което искрено ти благодаря се едно се отася точно за мен. Поздрави!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....