23.09.2011 г., 22:42

Присъда

978 0 1

Затворих сърцето си.

Късно беше за теб.

Очаквах те някога.

Тогава ти не дойде.

Прегърнах безмълвно аз болката.

Целуна ме тихата нощ.

Исках да бъда обичана.

Душата ми тихичко плачеше -

не можех да бъда вечно сама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бели стихове... Като един изгладен чаршаф, останал непокътнат до сутринта...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...