24.03.2009 г., 10:27

Присъда

731 0 5

Ще остържеш душата си с камъни.

Ще те мие, просмукано, мокрото,

от вълните, в морето на времето

и изтривайки в себе си спомени,

ще пожертваш от тебе желаното.

Ще сънуваш в постеля от тръни,

свойто Аз ще попиваш през рани.

Ще слепееш от светлото в нощите

и изгаряйки, в клади под слънцето,

ще приемаш духа си на порции.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никодим Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесах - първата част! много даже!
    финалът - поне в този му вид - не...
  • ах-ааа
  • И аз си мислех, че на демоните не им е мястото там.Може би
    "покрай" ще стои по-добре.
  • До последния ред - Да! Харесах!
    Но последният ред???? (Това, което интерпретирам, не ми харесва и то от "върху"!)
  • Интересно!Изключителната метафоричност дава възможност за разнообразни интерпретации от страна на читателя.Според един от принципите на диалектиката "всяко начало е край".Например краят на ноща е начало на деня и обратното важи.Значи "...кръста забит, дето свършваше пътя..."може и да се разглежда, като начало на нещо ново
    в това число и на нов път.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...