Присъда

Poetry » Philosophical

733 0 5

Ще остържеш душата си с камъни.

Ще те мие, просмукано, мокрото,

от вълните, в морето на времето

и изтривайки в себе си спомени,

ще пожертваш от тебе желаното.

Ще сънуваш в постеля от тръни,

свойто Аз ще попиваш през рани.

Ще слепееш от светлото в нощите

и изгаряйки, в клади под слънцето,

ще приемаш духа си на порции.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doreto66 (Дора Павлова)

харесах - първата част! много даже!
финалът - поне в този му вид - не...

2009-03-24T22:39:41+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

ах-ааа

2009-03-24T12:02:30+02:00
maistora (Красимир Тенев)

И аз си мислех, че на демоните не им е мястото там.Може би
"покрай" ще стои по-добре.

2009-03-24T11:49:07+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

До последния ред - Да! Харесах!
Но последният ред???? (Това, което интерпретирам, не ми харесва и то от "върху"!)

2009-03-24T11:39:02+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Интересно!Изключителната метафоричност дава възможност за разнообразни интерпретации от страна на читателя.Според един от принципите на диалектиката "всяко начало е край".Например краят на ноща е начало на деня и обратното важи.Значи "...кръста забит, дето свършваше пътя..."може и да се разглежда, като начало на нещо ново
в това число и на нов път.

2009-03-24T11:18:06+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0