Nikodim (Никодим)
16 1
Mar 24, 2009, 10:27 AM

Присъда 

  Poetry » Phylosophy
594 0 5

Ще остържеш душата си с камъни.

Ще те мие, просмукано, мокрото,

от вълните, в морето на времето

и изтривайки в себе си спомени,

ще пожертваш от тебе желаното.

Ще сънуваш в постеля от тръни,

свойто Аз ще попиваш през рани.

Ще слепееш от светлото в нощите

и изгаряйки, в клади под слънцето,

ще приемаш духа си на порции.

 

© Никодим All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • харесах - първата част! много даже!
    финалът - поне в този му вид - не...
  • ах-ааа
  • И аз си мислех, че на демоните не им е мястото там.Може би
    "покрай" ще стои по-добре.
  • До последния ред - Да! Харесах!
    Но последният ред???? (Това, което интерпретирам, не ми харесва и то от "върху"!)
  • Интересно!Изключителната метафоричност дава възможност за разнообразни интерпретации от страна на читателя.Според един от принципите на диалектиката "всяко начало е край".Например краят на ноща е начало на деня и обратното важи.Значи "...кръста забит, дето свършваше пътя..."може и да се разглежда, като начало на нещо ново
    в това число и на нов път.
Random works
: ??:??