Mar 24, 2009, 10:27 AM

Присъда

732 0 5

Ще остържеш душата си с камъни.

Ще те мие, просмукано, мокрото,

от вълните, в морето на времето

и изтривайки в себе си спомени,

ще пожертваш от тебе желаното.

Ще сънуваш в постеля от тръни,

свойто Аз ще попиваш през рани.

Ще слепееш от светлото в нощите

и изгаряйки, в клади под слънцето,

ще приемаш духа си на порции.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никодим All rights reserved.

Comments

Comments

  • харесах - първата част! много даже!
    финалът - поне в този му вид - не...
  • ах-ааа
  • И аз си мислех, че на демоните не им е мястото там.Може би
    "покрай" ще стои по-добре.
  • До последния ред - Да! Харесах!
    Но последният ред???? (Това, което интерпретирам, не ми харесва и то от "върху"!)
  • Интересно!Изключителната метафоричност дава възможност за разнообразни интерпретации от страна на читателя.Според един от принципите на диалектиката "всяко начало е край".Например краят на ноща е начало на деня и обратното важи.Значи "...кръста забит, дето свършваше пътя..."може и да се разглежда, като начало на нещо ново
    в това число и на нов път.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...