Отрежете крилете ми.

Насолете ми раните

от загърбени мигове свидни.

Начупете ръцете ми -

не прегърнах ни мама,

нито татко пред път към звездите.

И разбийте гърдите ми -

скъпослов неизречен

глъхне там като лед по камбана.

Накажете нозете ми -

че от бяг към Далечност

нелюбим за рода ще остана.

Не щадете очите ми -

заслепени горещо

те не спряха пред знака "Илюзия"...

И последната дума?

Оставете сърцето ми,

разранено от грешки и трусове.

Вместо сетна награда

ще преплува то някак

мрак и ад, невъзвратното даже.

Да прегърне пак прага

на който го чакат

и едничко "Простете" да каже.