Mar 31, 2019, 8:57 PM

Присъда

  Poetry » Civic
681 1 0

Отрежете крилете ми.

Насолете ми раните

от загърбени мигове свидни.

Начупете ръцете ми -

не прегърнах ни мама,

нито татко пред път към звездите.

 

И разбийте гърдите ми -

скъпослов неизречен

глъхне там като лед по камбана.

Накажете нозете ми -

че от бяг към Далечност

нелюбим за рода ще остана.

 

Не щадете очите ми -

заслепени горещо

те не спряха пред знака "Илюзия"...

И последната дума?

Оставете сърцето ми,

разранено от грешки и трусове.

Вместо сетна награда

ще преплува то някак

мрак и ад, невъзвратното даже.

Да прегърне пак прага

на който го чакат

и едничко "Простете" да каже.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...