12.05.2013 г., 16:23

Присъда (Надежда)

672 2 1

Присъда (Надежда)

Осъден съм да имам много други,
преди, след теб и досега,
но ти за мен, най-тежката присъда
"наказах" се до теб да излежа...

Във твоя дом е моята килия,
не искам друго, покрив и легло,
дори със поглед в празната чиния,
на мен ми стига, с теб да сме едно...

Ще лягам късно, винаги след теб,
да знам, че сън дълбок ще те отвежда,
ще те погаля и целуна за късмет,
и ще се моля тихо за Надежда...

Такова име съм намерил да те кръстя,
през целия си път към теб не спрях,
пропадах, ставах без да се обръщам,
но все към теб вървях, вървях...

Не тръгвам никъде!... Оставам.
Сега съм те намерил и не пускам,
прегръщай и целувай до забрава,
а аз ще помня и ще им отвръщам...

И аз не съм останал същия...
но жаден се завърнах да отпия,
от виното във твойта къща,
с Надежда за любов да те открия...

12.05.2013
Д. Антонов (diester)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....